| Какво е лимец? |
|
Въпросът доколко е "истинска" храната, която консумираме всеки ден и с която храним децата си, вече не е толкова нов. Всъщност не е далечно минало времето, когато се гледаше като на сектанти и маргинали на малкото хора, осмелили се да говорят на висок глас за вредите, които нанасят на човека и природата новите технологии в селското стопанство и хранителната индустрия - прекомерната употреба на пестициди, създаване то на сортове, твърде различаващи се по качества от изходните видове, използването на генномодифицирани организми за получаване на по - високи добиви и други. Сега вече този тип хора не са толкова малко и техният глас се чува. По убеждения и начин на живот ние сме част от тях. Търсейки как да живеем и да се храним природосъобразна, ние научихме за лимеца. Сведенията ни бяха оскъдни, но ни заинтригува идеята да се върнем към храната на нашите прадеди от далечни епохи. Нещо повече - бихме искали да я отглеждаме по простите и чисти методи от старите времена, наричани днес с модерното име "био земеделие". А най - голямото ни желание е да споделим това малко чудо с всички вас, за които "природа" и "здраве " не са празни думи. Доскоро това растение представляваше интерес предимно за археолозите. Лимец (Einkorn wheat, Однозернянка) е една от най - старите храни на човечеството. Той е житно растение от сем. Poaceae род Triticum, с видово име Triticum monococcum според биноминалната класификация на К. Линей. В последно време, ведно с желанието на хората да се хранят правилно и да живеят здравословно, интересът към лимеца се възражда, за да заеме той отново изгубеното си място на трапезата ни, което му се полага по право. Пшеницата лимец (на немски Einkorn, на руски однозернянка; в превод и двете думи означават "еднозърнеста") може да бъде отнесена както към дивите видове пшеница - Triticum boeoticum (или baeoticum), така и към домашните форма - Triticum monococcum. Дивите и култивираните форми на растението се разглеждат като отделни видове или като подвидове на T. monococcum. Лимецът е диплоиден вид на олющената пшеница, с твърда покривна люспа ("husk") и плътно положени зърна. Култивираната форма се различава от дивата по това, че , семената са по-големи и класовете остават цели при съзряването. Лимецът е издържливо растение. Той е почти див вид, който може да оцелява и да се развива дори върху много бедни почви, където отглеждането на съвременна пшеница е немислимо. Геномът му (тоест вида и подредбата на гените в клетките му) е останал непроменен за векове. Известно е, че съвременните пшеници се отглеждат лесно и дават големи добиви в резултат на провеждана с години селекция на сортовете. За съжаление този процес е свързан и със загуба на част от полезните качества на храната. Ето защо лимецът е толкова ценен - хранителните качества на неговите зърна са останали непроменени от векове! Освен за заместител на модерните пшеници във всекидневното хранене, лимецът е незаменим за хората, болни от целиакия. Целиакията е състояние, при което не се усвоява специфичен протеин (глутен), съдържащ се в житните култури, така че вместо да има хранителна стойност, последният се превръща в източник на интоксикация за организма. Протеинът, влизащ в състава на зърното на лимеца - глиадин, се оказва нетоксичен за страдащите от целиакия хора. На тях лимецът дава надежда за вкусна храна и нормален, здравословен живот. |
В днешния модерен свят свикнахме да получаваме всичко бързо, лесно, удобно и на ниска цена. Намерихме заместители на скъпи и бавни за обработване суровини, открихме технологии за производство на трайни и евтини материали и вещи, развихме химията и биологията до степен, която ни позволява да произвеждаме много храна за кратко време и за наистина малко пари. В един момент от миналото изглеждаше сякаш вече нямаше да има нито глад, нито болести и сякаш нищо не можеше да спре хората да бъдат най-сетне щастливи и удовлетворени от живота. Всъщност стана точно обратното. Днес все повече от нас не са нито здрави, нито доволни от живота, който имат. Храната е сравнително евтина и в изобилие, но все по-малко засища сетивата ни и все по - дълъг става списъкът с химични вещества на етикетите дори на уж прости неща като хляба. В стремежа да улесним себе си и децата си, създадохме един свят от заместители, където мебелите, дрехите, храната, се оказаха сурогат - имитации на това, от което се нуждаем, за да живеем нормално; и този изкуствен свят сега бавно ни убива. Дали ще се оставим да загинем, задушени в него - зависи от нас.