История на лимеца

ЛимецПшеницата съпътства човешкия род от зората на цивилизацията. Тя е един от първите култивирани растителни видове. Причина за това е присъщата и способност да се самоопрашва. Това нейно качество стои в основата на селекцията, протичала в различни части на света и създала огромен брой сортове пшеница. Според археологическите данни първите сортове пшеница са били отглеждани в областта на Плодородния полумесец, който вече споменахме, както и край делтата на река Нил. На картата на днешния свят тези региони се намират на територията на Турция, Сирия, Израел и Египет. Има данни, че е възможно пшеницата да се е използвала за храна още преди нейното култивиране, но последните археологически находки и анализи конкретизират още сведенията по този въпрос и дават основание да се смята, че първото одомашняване на пшеница се е осъществило на територията на днешна югоизточна Турция и че тази пшеница е била именно лимец.

През вековете култивирането на пшеницата се разпространява и по други територии - далеч от Плодородния полумесец. Има доказателства, че култивирана пшеница - всъщност лимец - се е отглеждала и използвала за храна 6500 г. пр.н.е. в Гърция и Кипър, около 5000 г. пр. н.е. в Испания и Германия, 2000 години по - късно - на Скандинавския полуостров и островите на днешна Великобритания, а 1000 години след ттова - и в Китай. Одомашняването на дивата пшеница е било крачка напред за всяка от цивилизациите, населявали посочените региони, макар да няма точни данни била ли е селекцията всъщност съзнателна. Независимо как е протекъл този процес, в крайна сметка дивите прародители на пшеницата са били изместни от култивирани сортове, които притежавали желани качества - високи добиви и пр. - изгубили други такива: като например способността семената да се разпространяват без намеса от страна на човека.

Най-древния вид от описаните по-горе се отнася към т. нар. "несъщински" или "покрити" пшеници. Това е еднозърнестият лимец (Trirticum monoccocum L.). Негово производно е двузърнестия лимец, наречен емер (Triticum diccocum Schrank). От хибридизацията на емер с дива пшеница е получена така популярната напоследък Triticum spelta L. - шпелта (спелта, динкел).

Посредством генетичен анализ е доказано, че точно лимецът е онази древна пшеница, отглеждана на територията на днешна югоизточна Турция. Именно там се еосъществило и първото одомашняване на еднозърнестия лимец. Чрез методика, основана на анализ чрез въглеродни изотопи е установен и периодът от време, когато това се е случило - около 7800 г. пр.н.е. Последни данни сочат, че двузърнестия лимец - Triticum diccocum Schrank, както и съвременната "твърда пшеница" - Triticum durum, произхождат от същия регион. Практически всички сортове пшеници, създадени по - късно произхождата от лимеца.

Не много далеч от онези места - тук, в тракийските могили, археолозите са открили семена от еднозърнест лимец. Не случайно наред с имената "Древно жито на фараоните", "Последна храна на Христос", лимецът се нарича и "Хлябът на траките". Това древно жито е било тук преди много векове. То е тук и днес. В див вид лимецът може да бъде видян на не едно място в Южна България. В югозападните части на страната  и в източните части на Родопите лимец расте по синорите. Ако не го познаваме бихме могли да го вземем за обикновен плевел, порастнал край пътя. Лимецът има тънко здраво стъбло, високо над метър. Класът му е сбит, а зърното - скрито в плътно прилепнали обвивки.

Лимецът не е лесен за обработка. За да се смелят зърната на брашно, те първо трябва да се освободят от твърдите си люспи. Добивите от него определено не са рекордни. Не може да бъде заставен да расте по - бързо или повече посредством химическите средства, с които се третират съвременните хибридни пшеници. Не поглъща и вредните вещества от почвата (например тежки метали) - това свойство на модерните сортове все по - често е проблем в нашия замърсен индустриален свят. В него лимецът стои като паметник - спомен от чистото и здраво минало на човечеството. Дали ще допуснем в дома си този спомен и ще построим около него новия си живот - пълноценен и изпълнен с почит и благодарност към даровете на природата - сега е времето да решим!

Контакти

Велбой ЕООД
Офис: гр. Пловдив, 4003, България ул. Стоил Войвода 4
Офис на Велбой ЕООД - карта
Телефон: (+359) 32 95 82 55
GSM: (+359) 888 69 80 10
GSM: (+359) 896 86 80 80
Агроаптека: гр. Пловдив, 4023, България, жк. Тракия, зад бл. 108
Агроаптека на Велбой ЕООД - карта
Skype: limec.biz
За поръчки на количества под 100 кг: (+359) 884 256 016

 

Facebook страница